Много е изкусително да живеем в миналото. Всичко там е сигурно и познато. Спомените за взаимоотношенията, които сме имали, ситуациите, в които сме се справяли и всичко това е толкова привлекателно, именно защото ни пази от неочакваното. Спомените дават сигурност на несигурните. Но пък са и безценни за постоянство в принципите и убежданията, които пазим.
Неочакваното е вълнуващо за хората, които стоят стабилно и ужасяващо за онези, които и в настоящия момент не знаят къде стоят.
Сантимента към миналото е нож с две остриета. Нужен е за да ни съхрани от деменция и възпира от правилно развитие при потъване в крайност.
Споделям, тъй като наблюдавам в себе си, пък и в останалите страх от настоящия момент. Много ми е лесно да преговарям стари сюжетни линии, придавайки характеристики на хора, които съм познавала и вярвайки, че те ще бъдат такива завинаги.
Лесно ми е да съм на всяко друго място, но не тук и сега. Нарисувала съм цяла магистрала с лесни мисли. Пък толкова силно ми се иска да е друго.
Иска ми се да бъда концентрирана именно в това, което правя точно сега, иска ми се да не превъртам постоянни взаимоотношения между хора, съпреживявайки тях. Иска ми се да живея собствения си, не чуждия живот неспирно. Иска ми се да е различно.
Един писател беше споделил, че човек, взимайки решение, трябва да се придържа към него. Дали ще съумея да спазя този съвет, предполагам врмето ще покаже.
Живея с романтичната представа, че нещата ще се случат от само себе си. Е да... но ето и че има моменти, в които трябва да се борим за онова, което искаме или пък в което вярваме. Евреите са ходили 40 години в пустинята за да стигнат до Обетованата земя най-вече, защото е трябвало да променят начина си на мислене.
Колко всъщност усилия са необходими за пречистване само на една черта в характера. Много!