Понякога стоя в тази къща,
и чувам звънкия ти смях,
ти беше борбена и жива,
и в тебе слабост не видях.

O, колко силно, ти ми липсваш,
ти, звездичке в моята душа,
щеше ми се още да те има,
но.... случи се така.

Винаги ще бъдеш в моето сърце,
няма ден без спомена за теб.

Обичам те, ще чакам да те видя пак,
когато тук настане мрак.