Но тъгата все се усилва,
и раната расте и расте,
и спомен за болница идва,
рев и тъга на дете.

Часовник тиктака отсреща,
минутите бавно вървят
и само се болка усеща,
сълзи по лицето кървят.

Но то не пита, минава,
в най неочакван за тебе момент,
взима и си заминава,
смърт, имаш нов пациент.

                   В памет на Станоев.