Ставаме сутрин... къпем се, чистим се, търсим се, събираме се, отваряме и затваряме очи, търсим си чорапите, обувките, сърцата и главите....но сме ги забравили....под възглавницата, миналата нощ.
Бутаме ги в чантата, за да намерим време да се попарим на сутрешното кафе, но да изпуснем рейса...както изпускаме мечтите и душите си...случва се...
но и това ще мине...
и пак... не стигаме навреме, освен в офисът...там, често пъти успяваме.
И така.. тичаме за следваща врата, следващата банкнота и следващ живот, забравяйки нашият, забравяйки къде е било парчето на нашият пъзел...
а навън вече е станало тъмно...тъмно като в рог...
и пак тичаме, да не изпуснем..  магазинът, филмът в монитора...също страховете и болките си...случайно да не видим светлината...
и през цялото това време веднъж не погледнахме нагоре, където са звездите, също и мечтите, както и душите...там където стои един с ключ, който да отключи нашите сърца...
но не искаме и бягаме, когато можем да спрем и това никак не е толкова страшно.

Поздрав!