Пееш ли в главата си на ум,
пееш ли приятелю кажи ми,
тук ли пееш или пък отвън,
със звездите и небето разкажи ми.

Сънуваш ли понякога кажи,
сънуваш ли стената на мълчание,
сънуваш ли прииждащите дни,
в които ще прегърнеш моето признание.

И помниш ли.. валеше из ведро,
в онази моята душа... уви,
и помниш ли..как криех тъмното бордо,
защото толкова обичах твоите очи.