Мълчанието моя милост не познава,
говорих глупости аз цял живот,
но чак сега умът ми осъзнава,
най-верното е скрито к"ат в кивот.

И думите редяха се безспирно,
една след друга изпреварваха се те,
гласните ми струни неоморно,
шептяха и гърлото започна да боде.

Но компетентноста ми като че няма спирка, 
и вписвам мнението си пак и пак,
и вместо слушайки аз да попивам тихо,
заприличах на глупак.

Мъдроста е в слушането и очите,
думите понякога е нужно да пестят,
изхабяването си през дните,
просто малко да си помълчат.